15 март 2016 г.

Тюркоазено-кафява сватба

Човек и добре живее, един ден мъжът до него се събужда и решава, че иска да се види в така мечтания бял костюм (черен смокинг) и да вдигне сватба. Така Т. успокояваше баба ми, която тъкмо бях подготвила, че ще имаме един ден дете, но няма да минаваме през стандартните ритуали като бракосъчетание. Е да, ама не: тропна с крак и взе решение: "сватба ще има, с всичките избирателно важни за нас моменти!". Баба засия... Е, в интерес на истината, не съм се дърпала много, защото реших, че в крайна сметка това ще бъде поредният купон с компанията с малко по-спортно-елегантни плажни дрехи.
Тук е моментът да споделя за нашата уговорка: правим морска сватба на плажа, като искаш варненка за жена (а после получаваш даже две, но това е тема за друг пост), след което се местим да живеем в София. Стиснахме си ръцете и Нещото, наречено "сватбена подготовка" започна да тече малко по-малко от месец преди заветната дата.
А за нея...


Денят беше ясен - неделя, заради венчавката, която искахме. Гледайки календара за 2010 година, нямаше много интересни дати, които да се падат в неделя, освен една :) моят рожден ден. Някак си изборът на дата много ни забавляваше - щяхме да изработим покани и да ги раздаваме за рожден ден, като в текста да стане ясно, че купонът е две в едно.
Разпечатахме ги на картон и лично надписахме имената на получателите им, като поканата сложихме в плик от оризова хартия.



Признавам си, никога не ми е хрумвало, че на нашите покани ще има розови панделки, перлички и изкуствени цветя. Не изневерихме на стила си за изчистен дизайн, в любимите и на двама ни с Т. цветове - тюркоаз и кафяво.



От тук нататък нещата около сватбата естествено следваха тези цветове - книгата за пожелания от гостите, която събра също и сватбените ни снимки, декорацията на шатрата, цветята по масите, бутониерите, "акта ни за граждански брак", първият грим на булката (но за това друг път), възглавничката за халките, номерата на масите с имената на гостите, малките подаръчета за тях (които играеха и ролята на тейбъл картички), роклите и ризите на прекрасните ни шафери, сватбената рожденденска торта и т.н.
Всъщност искахме да избягаме по един или друг начин от клишетата, някои ритуали случайно или не ги пропуснахме. Решихме например, че вместо с цветя, гостите ни познават достатъчно добре и знаят, че предпочитаме шоколад. Така диванът ни беше отрупан след сватбата с килограми белгийски, немски, швейцарски, български и какви ли още не бонбони и шоколади. Една приятелка по този повод се шегуваше, че като тръгне да се жени, ще гледа да е през зимата и вместо букети да си поиска червено вино и пастърма ;)


Албумът за снимки и сватбена книга отпечатахме в печатница, като Т. гордо измайстори "семеен герб", както се шегуваше. 


На вътрешните корици поместихме освен датата и един много любим, на Веселин Ханчев, стих, който преплетохме в брачните си клетви.



За гостите малкия жест, който поднесохме беше под формата на "бонбони" с аромат на шоколад, пълни със соли, които освен за вана, уютно повечето се настаниха като ароматизатор тип борче в колите на приятелите ни. Етикетите им бяха:


Ами ще я дописвам тази публикация, понеже ми се иска да споделя още спомени от това прекрасно събитие, което с радост бихме "си причинили" отново и отново <3


Няма коментари:

Публикуване на коментар